Сигматизъм

Сигматизмът е нарушение в произношението на съскавите и шушкавите звукове (с, з, ц, ш, ж, ч). Децата могат да пропускат, изопачават или заменят тези звукове с други, което прави речта неясна.

Парасигматизъм

Парасигматизмът се изразява в замяна на съскавите звукове с неправилни, неразпознаваеми артикулации. Например, детето може да каже „хапка“ вместо „шапка“, но използвайки напълно измислен звук, който не съществува в българския език. Това не е проста замяна, а резултат от неправилно формиран артикулационен навик.

Тетизъм / Дедизъм

Тетизмът се характеризира с липси, замени или изопачавания на звуковете „т“ и „д“. Например, детето може да произнася едното на мястото на другото или да пропуска звука напълно.

Капацизъм / Гамацизъм

Това нарушение засяга звуковете „к“ и „г“, които често липсват или се заменят с предноезични. Например, думата „кола“ може да звучи като „тола“, а „гава“ – като „дава“. Понякога звукът изцяло се пропуска – вместо „капа“ детето казва „апа“.

Ротацизъм

Ротацизмът представлява липса или неправилно произнасяне на звука „р“, който често се заменя с „л“ или с друг неточен звук. Това е едно от най-честите артикулационни нарушения в детството.

Ламбдацизъм

Ламбдацизмът е нарушение, при което звукът „л“ се произнася неправилно, заменя се или липсва. Той е един от най-трудните за артикулация звукове и има две разновидности:

• Твърдо „л“ – (ла, лъ, ло, лу) – в начална, средна и крайна позиция;
• Меко „л“ – (ле, ли, ля, лю) – в начална и средна позиция, както и при струпани съгласни.

Нарушения на темпа и ритъма на речта

Заекване

Заекването е нарушение на плавността на речта, което се проявява чрез повторения, блокирания и удължаване на звуковете. Например:

• „м-м-мама идва“ – повторение на началния звук;
• „...мама идва“ – блокаж преди началото на думата;
• „мммммама идва“ – удължаване на звука.

Проявите често се засилват при напрежение, емоционална възбуда или стрес.

Тахилалия (бърз темп)

Тахилалията се характеризира с прекалено бързо темпо на говорене, при което думите се „сливат“ и речта става неразбираема. Например: „тъкчотоиграбубати“ вместо „тук чичо играе футбол с тати“.

Това води до пропускане на срички, деформация на думите и нарушена комуникативност.

Брадилалия (бавен темп)

Брадилалията представлява прекалено бавен ритъм на речта, често с удължаване на звукове и срички. Пример: „Маааа-мааааа иии-двааааа...“ или „Аз...искам...вода...мамо.“

Това прави изказа муден, труден за възприемане и неестествен, въпреки правилното произношение.